Тропар на свещеномъченик Игнатий Богоносец

          Последовател на нравите и наследник на престола на апостолите си бил, боговдъхновени, и си открил делата като възвеждащи към съзерцанието, затова си развил словото на истината и с вяра си се подвизавал до кръв, свещеномъчениче Игнатие. Моли Христос Бог да се спасят нашите души.

              Готви се, Витлееме, отвори се за всички, Едеме, радвай се, Ефрате, защото Дървото на живота разцъфтя в пещерата от Дева. Нейната утроба е мислен рай, в който е Божествената градина, като ядем от нея, ще бъдем живи и няма като Адам да умрем. Христос се ражда, за да възстанови отпреди падналия образ.

Братя и сестри,

              Днес Църквата започва честване на предпразненството на Рождество Христово. Същевременно почитаме прославен свещеномъченик, богомъдър епископ, богопросветен църковен писател, боговдъхновен наставник, сподобил се с мъченическа кончина в 20-тия ден на месец декември, 107 година след Рождество Христово.
              За съжаление, днешния празник – Игнажден се свързва от народа с безсмислени езически обичаи и многобройни гадания и суеверия.
            Ние, днешните християни, изобщо не знаем, че свети Игнатий винаги е бил против различните еретически учения, против всяко отклонение от вярата, против всяко суеверие.
В своите послания до църковните общини в Азия, свети Игнатий наставлява да запазят единението около епископа, да отхвърлят всяко плътско мъдруване, всяка възможност да го отклонят от мъченичеството. Защото свети Игнатий на преклонна възраст пътува от Антиохия до Рим за да се сподоби там с мъченичество заради Христа.
             На арената на Колизеума, пред очите на многохиляден народ, честващ в края на декември езически празник, престарелият светител е хвърлен жив на лъвовете и така утробата на зверовете става негов гроб.
              В неговите послания личи как мъченикът се готви за своята кончина и как жадува единение с Христа във вечния живот. И този, който наистина носеше Божието Име в сърцето си, се отправя към небесната си прародина – рая.
              Ето така просиява на небесния склон, увенчаният с блестящ венец – Игнатий, който и с живота си, и със смъртта си, послужи за пример на всички християни във всички времена.
             По неговите молитви, Бог да прости нашата немощ, защото ние наистина сме твърде немощни спрямо такова духовно величие и твърдост. Но като призоваваме молитвите на светиите, молим те да се застъпят за нашето спасение, та и ние да не предадем Христа, така както древните християни Го опазиха!

Иконата е копирана от http://www.elika.blog.bg

към Начало